„ВАЗА”
Александр Семёнович Кушнер (р. 1936 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВАЗА
Чуден хоровод от малки хора
на антична ваза се върти.
Не е ясно кой с кого говори,
не е ясно кой след кой върви.
Откроява се старинна шарка.
В буен танц се вихрят стар и млад.
Там човече бързащо се мярка,
но с глава, обърната назад.
То с крака високо свити тича,
то напред стремително лети,
нещо спомня си, назад занича,
в миналото търсещо следи.
Вижда нещо? Жал е неуместна.
Маха май на милата с ръка,
май приятел вика – неизвестно!
Затова е тъжно то така.
Стар гравьоре, майстор на метала,
вкарай ме в рисунката и там
до припадък с тях ще обикалям,
ще танцувам не по-лошо, знам.
В чужди думи ще се вслушвам вечно,
с барабанен слад ще съм богат
като този тъжен мил човечец
тъй, с глава, обърната назад.
Ударения
ВАЗА
Чу́ден хорово́д от ма́лки хо́ра
на анти́чна ва́за се върти́.
Не́ е я́сно ко́й с кого́ гово́ри,
не́ е я́сно ко́й след ко́й върви́.
Откроя́ва се стари́нна ша́рка.
В бу́ен та́нц се ви́хрят ста́р и мла́д.
Та́м чове́че бъ́рзашто се мя́рка,
но с глава́, объ́рната наза́д.
То́ с крака́ висо́ко сви́ти ти́ча,
то́ напре́д стреми́телно лети́,
не́што спо́мня си, наза́д зани́ча,
в ми́налото тъ́рсешто следи́.
Ви́жда не́што? Жа́л е неуме́стна.
Ма́ха ма́й на ми́лата с ръка́,
ма́й прия́тел ви́ка – неизве́стно!
Затова́ е тъ́жно то́ така́.
Ста́р гравьо́ре, ма́йстор на мета́ла,
вка́рай ме в рису́нката и та́м
до припа́дък с тя́х ште обика́лям,
ште танцу́вам не́ по-ло́шо, зна́м.
В чу́жди ду́ми ште се вслу́швам ве́чно,
с бараба́нен сла́д ште съм бога́т
като то́зи тъ́жен ми́л чове́чец
тъ́й, с глава́, объ́рната наза́д.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Кушнер
ВАЗА
На античной вазе выступает
Человечков дивный хоровод.
Непонятно, кто кому внимает,
Непонятно, кто за кем идет.
Глубока старинная насечка.
Каждый пляшет и чему-то рад.
Среди них найду я человечка
С головой, повернутой назад.
Он высоко ноги поднимает
И вперед стремительно летит,
Но как будто что-то вспоминает
И назад, как в прошлое, глядит.
Что он видит? Горе неуместно.
То ли машет милая рукой,
То ли друг взывает – неизвестно!
Оттого и грустный он такой.
Старый мастер, резчик по металлу
Жизнь мою в рисунок разверни,
Я пойду кружиться до отвала
И плясать не хуже, чем они.
И в чужие вслушиваться речи,
И под бубен прыгать невпопад,
Как печальный этот человечек
С головой, повернутой назад.
1962 г.
---------------
Руският поет, публицист и литературен критик Александър Кушнер (Александр Семёнович Кушнер) е роден на 14 септември 1936 г. в Ленинград. Завършил е филологическия факултет при педагогическия институт „А. Херцен”. Автор е на около 50 стихосбирки, сред които „Первое впечатление” (1962 г.), „Ночной дозор” (1966 г.), „Приметы” (1969 г.), „Голос” (1978 г.), „Таврический сад” (1984 г.), „Дневные сны” (1986 г.), „Стихотворения” (1986 г.), „Живая изгородь” (1988 г.), „Память” (1989 г.), „Флейтист” (1990 г.), „Аполлон в снегу: Заметки на полях” (1991 г.), „Ночная музыка” (1991 г.), „На сумрачной звезде” (1994 г.), „Избранное” (1997 г.), „Летучая гряда” (2000 г.), „Пятая стихия” (2000 г.), „Кустарник” (2002 г.), „Волна и камень” (2003 г.), „Холодный май” (2005 г.), „Избранное” (2005 г.), „Аполлон в траве” (2005 г.), „В новом веке” (2006 г.), „Времена не выбирают” (2007 г.), „Облака выбирают анапест” (2008 г.), „Мелом и углём” (2010 г.), „Вечерний свет” (2013 г.) и др., на книгите за деца „Заветное желание” (1973 г.), „Большая новость” (1975 г.), „Город в подарок” (1976 г.), „Велосипед” (1979 г.), „Веселая прогулка” (1984 г.), „Что я узнал” (1988 г.), „Как живете?” (1988 г.), „Чтобы всех напугать” (1992 г.), „Что лежит в кармане?” (2003), „Что я узнал!” (2003 г.), „Весёлая прогулка” (2011 г.) и др. Член е на Съюза на писателите на СССР (от 1965 г.), на руския ПЕН-център (от 1987 г.), главен редактор е на „Библиотеки поэта” (от 1992 г.) и „Новой библиотеки поэта” (от 1995 г.), член е на редколегиите на списанията „Звезда”, „Контрапункт” и „Арт-Петербург”. Живее и работи в Петербург.